Читать онлайн «Оригване зъбата жаба. Фентъзи комедия»
Автор Зосимов Премудрословски СтаВл
Оригване зъбата жаба
Фентъзи комедия
СтаВл Зосимов Премудрословски
© СтаВл Зосимов Премудрословски, 2019
ISBN 978-5-0050-7718-9
ПЪРВА РАБУКА
първо апулаз
плешив врабче
Далеч – далеч на границата на бившия СССР (сега Казахстан) и Китай, в югоизточната част на Семипалатинска област, близо до град Аягуз, в превод като «О, бик», имаше ядрена изпитателна площадка със заразена радиоактивна атмосфера, получена от небрежност на пияни работещи учени. В цялата среда често започват да се появяват различни мутации, различни мутации: тогава на едно овнешко тяло ще се родят две глави; след това две опашки – при гущер или змия; след това три фута и една ръка от потомък на Темуджин (Чингис хан), местен жител. И се случи, че се родиха нормални, като врабче Стасян, например.
По тялото му нямаше телесен дефект, всичко беше както трябва: опашката, клюна, очите и други… Всичко беше като врабче, но имаше проблем с оперението. По-точно, изобщо нямаше пера и той беше напълно плешив. И затова още от раждането той, трудният му живот, беше принуден да прекара на земята, по-лош от пиле, което поне леко трепне. Но не по-лошо от някои кучета или гущери, бездомни или мишки… Накратко, никога не излитащи в небето, подобно на техните пернати роднини, които злонамерено се присмиват на него, викащи и унижаващи, викаха от гнездата, вече побягнали мацки. И дори Стасян дори се изпразни право върху него – плешивият врабче скръбно сведе глава и ридаеше в душата си, като се носеше около чужди птичи отпадъци. И така всеки ден. Но той наистина искаше да лети, че в съня си беше лутател, дори се опитваше да излита повече от веднъж, тогава реалността не е мечта и той, скачайки в Ява и бидейки в съня на сънливк, размахва плешивите си крила за пореден път, скача и пляска на земята…и дори се случи, удари челото му, а след това и костта. Това, което той просто не опита, но нищо не замести перата му.
Веднъж съдбата въпреки това се смили върху облъченото плешиво врабче и отново, бягайки от бездомна котка, която искаше да го погълне, се натъкна на гнил труп на гарван. Червеите от червея изгризаха добре починалия и перата просто лежеше върху скелет на земята близо до кофата за боклук на човек. Той взе две пера с лапите си и ги размаха като криле и той, като се обърна, излетя от земята.
Той мечтаеше, че е орел, който се носеше високо в небето и проследяваше тази плешива котка за закуска, която по онова време се опитваше да хване и оскубе бедния човек – инвалид, който страдаше от лошокачествени ядрени тестове с частично излъчване в атмосферата. Но като държеше перата в лапите си и стискаше пръсти, беше неудобно да се излита и не се използваше да се извисява с главата надолу, особено след като нямаше пухкава опашка и Стасян не можеше да управлява, така че за да завие наляво, надясно, отгоре и надолу, той трябваше да кацне, да се обърне с човката и летя обратно към небето. Да, и не ходиш наопаки в тоалетната. Трябваше да направя спешно кацане, което доведе до наранявания на черепа и клюна, тъй като обикновено те също ги забавяха. Разбира се, той се научи да лети по този начин не толкова отдавна, докато перата му бяха отнети от роднините и той отново започна да живее, оцелявайки, бягайки и се крие. Но при следващото преследване той си възвърна отново, поне някакво подобие на вид, наподобяващ врабче, дори наопаки, и оздравя. Но след като Стасян безуспешно кацна в свеж, човешки, бездомни, все още топъл, подобен на кисело, миризма продукт на стомашно-чревния тракт. С една дума, в лайна. Усещането не беше приятно и се наложи да се измие, но имаше недостиг на вода: в края на краищата степната зона. Хората вземат вода от кладенеца. А реката изсъхва до средата на лятото, няма да има дъждове още шест месеца, слънцето е в зенита си. Ще трябва да изчакаме, докато лайната изсъхне и изчезне от само себе си – помисли си Стасян на глас и, отивайки на слънчевата страна, легна на гърба си и започна да чака.
