Захари Стоянов
Том първи 1870–1876
Предисловие
Глава I. Няколко подробности
I
II
III
IV
Глава II. Българският революционен комитет
I
II
III
IV
Глава III. Баба Тонка
I
II
III
Глава IV. Въстанието в 1875 година
I
II
III
IV
V
VI
VII
VIII
IX
Х
XI
XII
Глава V. Априлското въстание в 1876 година. Апостолите в Гюргево и техните действия
I
II
III
Глава VI. Агитацията в IV окръг
I33
II
III
IV
V
VII
Първа среща с Бенковски
VIII
IX
Х
Великото народно събрание в Оборище
XI
XII
XIII
XIV
XV
XVI
Том втори 1870–1876
Предисловие
Глава I. Въстанието в 1876 г. Панагюрище
I
II
Глава II. Четата на Бенковски по селата (Мечка, Поибрене, Мухово и Махалите)
I
II
Глава III. Осветявание на панагюрското знаме
Глава IV. Четата на Бенковски в Петрич, Еледжик, Сестримо и Белово
I
II
III
IV
Глава V. Потъпквание на въстанието
I
II
III
IV
Глава VI. По Стара планина
I
II
III
IV
Глава VII. Убийството на войводата Бенковски
I
II
III
IV
V
VI
Глава VIII. До Троянските колиби
I
II
III
IV
V
VI
Том трети
Предисловие
Глава I. Затворите. Троян
I
II
III
Глава II. Ловченският затвор
I
II
III
V
V
VI
VII
Глава III.
СевлиевоI
II
III
Глава IV. Търново
Глава V. Елена
Глава VI. Сливен
Глава VII. Ени Заара
Глава VIII. Пловдив
Глава VIII. Движение в Пловдив
Глава VIII. Въстанието в Перущица
Глава VIII. Въстанието в Брацигово
Глава VIII. Въстанието в Батак
I
II
III
IV
V
VI
VII
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68
69
70
71
72
73
74
75
76
77
78
79
80
81
82
83
84
85
86
87
88
89
90
91
92
93
94
95
96
97
98
99
100
101
102
103
104
105
106
107
108
109
110
111
112
113
114
115
116
117
118
119
120
121
122
123
124
125
126
127
128
129
130
131
132
133
134
135
136
137
138
139
140
141
142
Захари Стоянов
Записки по българските въстания
Том първи 1870–1876
Предисловие
Всеки народ има свое минало, което се изучава старателно от потомството. Ако човек се завземе да пише историята на българския народ от неговото подпадание под турското иго до освобождението му, то кое събитие би трябвало да държи първо място в нейните страници? Според нас: българските въстания, най-много Априлското (1876 г. ), чрез които ние се опитахме да свалим от гърба си веригите на робството. Какъв е бил обаче характерът на тия въстания, кой ги е тях рьководил, били ли са те чисто народни движения, или плод на вънкашни някои побуждения — това, доколкото ни е известно, още от никого не е определено с подобающата точност и за мнозина съставлява дълбока тайна. Според едни българските въстания били приготвени от агентите на панславистическите комитети; според други тия, българите, като мирен и земледелчески народ никакво въстание не били в състояние да организират и без причина се нападнали от башибозушките тайфи Най-после според трети и чствърти няколко несмислени младежи се събрали без знанието на народа и се опитали насилствено да го възбунтуват против волята му… Разбира се, че авторите на тия лъжовни източници, повечето чужденци и заклети врагове на българския народ, умишлено и със злонамерени цели крият истинските причини на нашите народни движения. Още по-лошаво е и това, че мнозина наши държавници и дипломати, които трябваше да бъдат признателни най-напред на българските въстания, старателно се мъчат да обтегнат булото на мрака върху тия народни драгоценности. Напротив, днешната наша свобода има безбройно число мъченици — херои, българи, наши братя, които са оставили костите си из далечните азиатски затвори, умрели са от бой и мъки по пътищата в тежки синджири, предали са душа по бесилниците, изложени на поругания и осквернения, посягали са сами на живота си, брат брата е убивал, баща — чедото си и обратно. Ние имаме херои, наша народна гордост, като Л. Каравелов, Левски, Хаджи Димитър, Караджата, Ботев, Бенковски, Волов, Каблешков и други много; но на малцина са тия известни, на малко от тях се знае где почива свещеният прах, нищо не е направено, за да се увековечи тяхната памет, когато отечеството им, за което са станали жертва, свободно е днес.