Читать онлайн «Свитъците на Исус»
Автор Майкл Бейджент
СВИТЪЦИТЕ НА ИСУС
Разкриване на най-голямата мистификация в историята
Най-сетне изниквам от мрака, блед и със зачервени очи, сграбчил ръкопис, чудейки се кой ден е. Нямаше да се справя с това без помощта на други хора.
Преди всичко бих искал да благодаря на съпругата си Джейн за нейната подкрепа и за способността ѝ да води нормален живот, докато моят все по-бързо губеше посока. Зорницата най-сетне изгря; държах се здраво за опашката ѝ.
Също така бих искал да благодаря и на семейството си, което се примири с явното ми пристрастяване към лаптопа; те нито веднъж не намекнаха, че имам нужда от професионална помощ.
Разбира се, такава помощ вече бях открил в лицето на прекрасната си литературна агентка Ан Евънс от „Джонатан Клаус Лимитед“, Лондон.
Освен това съдействие получих и от най-добрата редакторка, която съм срещал - Хоуп Инели, главен редактор в „Харпър Колинс“, Ню Йорк.
Бих искал да благодаря и на Клаудия Риймър Баутот - съиздател в „Харпър Сан Франциско“, посветена във великото тайнство на разгласата и промоцирането.
Накрая, както ще забележат всички, които прочетат книгата, дълго време бях подтикван от интерес към скритите възможности на човешката природа, но въпреки това бях умерен и предпазлив (макар и не много) пред могъществото на тези, които непрестанно се опитват да ограничат свободата ни да подхождаме към Божественото както считаме за уместно.
Тъй като истината е, че има много пътища до върха на планината. Кой може да каже кой от тях е най-добрият?
ВЪВЕДЕНИЕ
Двайсет и осми май 1291 г. , Светите земи: Акра, последният пристанищен град на Кралството на кръстоносците, е в развалини. Единствено голямата морска кула на рицарите тамплиери е останала неразрушена.
В продължение на седем дни арабските армии на младия египетски султан Халил ал Ашраф първо обсаждат, а след това нападат града. Последната столица на християнското царство е унищожена. Нейните улици, някога гъмжащи от воини и благородници, от търговци и просяци, сега са изпълнени с порутени сгради и тела. В тези бурни дни никой не се смущава от „жертви и щети сред цивилното население“; когато някой град падне, кръвопролитията и заграбването се отприщват на воля.
Арабите са решени да изтласкат и последните воини християни към морето; кръстоносците са също толкова решени да оцелеят с надеждата, колкото и слаба да е тя, че може да успеят да възродят своето кралство. Тази надежда обаче умира с падането на Акра. Отвъд димящите, окърва вени развалини на града единствено голямата кула на тамплиерите е останала непокътната. Вътре са се натъпкали оцелелите до момента заедно с петдесет-шейсет рицари - последните останки от някога огромната бойна сила, от постоянната армия в християнското царство в Йерусалим. Те чакат. Това е единствената им възможност. Никой не идва да ги спаси. Няколко кораба се завръщат, още няколко рицари и цивилни бягат. Останалите са в очакване на края и през следващата седмица отблъскват непрекъснатите нападения.
