Читать онлайн «Крадеца на зората»
Автор Джеймс Баркли
Annotation
Изоставени, предадени, изправени пред гибел…
Гарваните са наемен отряд в междуособните войни в Балея. От десетилетие те са верни единствено на себе си и на своя кодекс.
Защо приемат мисия от Школата по тъмна магия? И защо трябва да възстановят Крадеца на зората — заклинанието, което вещае края на света, но трябва да бъде извършено на всяка цена?…
Джеймс Баркли
ПРОЛОГ
ГЛАВА 1
ГЛАВА 2
ГЛАВА 3
ГЛАВА 4
ГЛАВА 5
ГЛАВА 6
ГЛАВА 7
ГЛАВА 8
ГЛАВА 9
ГЛАВА 10
ГЛАВА 11
ГЛАВА 12
ГЛАВА 13
ГЛАВА 14
ГЛАВА 15
ГЛАВА 16
ГЛАВА 17
ГЛАВА 18
ГЛАВА 19
ГЛАВА 20
ГЛАВА 21
ГЛАВА 22
ГЛАВА 23
ГЛАВА 24
ГЛАВА 25
ГЛАВА 26
ГЛАВА 27
ГЛАВА 28
ГЛАВА 29
ГЛАВА 30
ГЛАВА 31
ГЛАВА 32
ГЛАВА 33
info
Джеймс Баркли
Крадеца на зората
Хирад Хладнокръвния
Рас
Ричмънд
Талан
Сирендор
Ларн
Незнайния воин
Илкар, елф маг от Джулаца
Стилиан, Господар на хълма
Дензър, старши маг
Селин, маг съгледвач
Найър, наставник на Дензър
Ларион, магистър изследовател
Сол, Закрилник
Ериан, маг изследовател
Алун, съпруг на Ериан
Троун, воин
Джандир, елф стрелец
Уил, крадец
Вулдарок, Господар на кулата
Херист, Върховен старейшина
Рай Дарик, генерал
Барас, Главен посредник
Блекторн, владее южна Балея
Гресе, владее югоизточна Балея
Тесая, вожд на западно племе
Травърс, капитан в гвардията
ПРОЛОГ
Ръката се долепи до устата й и заглуши писъка, когато тя се събуди. Алун не помръдна до нея в леглото. Лице, размито от нощния мрак, доближи очите й. Тя различи сурови черти и безмилостен поглед. Щом се вторачи в него, ръката му натисна още по-силно.
— Направиш ли магия, твоите момчета ще умрат. Ако не ни помагаш, също ще умрат. Нека съпругът ти остане жив, за да се знае, че можем да докопаме твари като вас навсякъде, дори насред града на някоя от Школите. Помисли за това, докато спиш, и укроти гнева си, когато се събудиш. Тепърва има за какво да си поприказваме с тебе.
Мислите се мятаха в ума й с ритъма на лудо туптящото сърце.
Глупавото инатене да живее на спокойствие извън защитата, която осигуряваха стените на Школата, сега бе застрашило живота на всички, които обичаше. А този мъж говореше за нейните момчета, прекрасните й близнаци, в чиято съдба вярваше непреклонно и развиваше у тях голяма мощ. Толкова малки, толкова невинни… Тялото й премаля при мисълта на какво са способни хора като мъжа над нея. Не знаеха що е състрадание и милост. Те се бяха зарекли да изкоренят онова, което според тях беше зло. Не съзираха чистотата и вълшебството, сътворявани от нея, а слепотата им ги правеше твърде опасни.В спомените й отекваха гласове, които я предупреждаваха. Магистрите й съчувстваха за стремежа да има нормално семейство, но подчертаха, че не може да си позволи безгрижие във времена, когато мнозина проявяват открита враждебност към Школата и всичко, което тя въплъщава. Тя всъщност извършваше експеримент, напомниха Магистрите, а не само следваше желанието си да има свой дом. Синовете й пък бяха деца на Школата, а тяхното развитие — жизненоважно проучване.
