Читать онлайн «Otveten udar»
Автор Брэд Тор
Доналд Елисън понечи да изкрещи, но не се получи нищо. За своите петдесет и пет години живот беше извършил много осъдителни постъпки, но все пак не бе очаквал да умре по този начин - с прерязано гърло и гореща кръв, шурнала по предната част на грейката му. Това трябваше да е откритието на неговия живот. Откритие, което щеше да му донесе признание и да го изкачи на върха на академичния елит. Но най-големият му триумф внезапно се превърна в предсмъртен миг. И за какво? Нима благодетелите му наистина са си мислели, че ще ги измами?
Вярно, знаеше се, че играе хазарт и често краде артефакти от археологически разкопки, за да ги продава на черния пазар, но така постъпваха и мнозина други. Тъй бе устроен светът. И със сигурност не заслужаваше да умре заради това.
Само преди три години Елисън се беше присъединил към група археолози, които извършваха разкопки на обект югозападно от Истанбул. По време на работите се бяха натъкнали на скрито помещение с огромно количество пергаментови ръкописи. След по-обстоен оглед документите се оказаха останки от прочутата Александрийска библиотека, считана за най-голямата колекция от книги в древния свят.
Библиотеката е била почти напълно унищожена от римляните, които я разграбили и опожарили през трети и четвърти век. Според широко разпространеното схващане останалата част от фонда на библиотеката е била унищожена през 640 година след обсадата на мюсюлманите, водени от Халиф Омар I. Но след като проучиха внимателно находката, Елисън и колегите му осъзнаха колко погрешна е била тази хипотеза. Някой някога, далеч в миналото, явно беше успял да запази голяма част от оцелелите ръкописи.
Елисън беше запленен от съдържанието на пергаментите. Особено го порази един от тях. Бе написан на гръцки и даваше подробно описание от първа ръка на едно от най-блестящите и най-смъртоносни събития в древната история. Той не каталогизира ръкописа и направи всичко възможно никой друг участник в разкопките да не разбере за съществуването му.
Документът беше своеобразна карта на местонахождението на съкровище и макар точното място да не беше обозначено с голям кръст, обещаваше невиждани богатства. Щом напусна Истанбул, Елисън се запъти право към най-сигурния източник за финансиране на подобни експедиции. Беше играл тази достатъчно дълго, за да познава хора, които не биха изпуснали шанса да сложат ръка на описаното съкровище. И наистина обещанието, което се съдържаше в пергамента, беше неустоимо за някогашните му партньори.
Също като Елисън те бяха чели историческите сведения на класици като Ливий и Полибий, както и трудовете на бележити историци като Гибън, Дзанели, Ванойеке и много други, които не биха могли да бъдат изброени. Колкото повече четяха бъдещите му спонсори, толкова повече научаваха, а колкото повече научаваха, толкова повече ги заинтригуваше потенциалната важност на откритието на Елисън.
По молба на археолога партньорите му похарчиха милиони за въздушни снимки, направени от самолети, хеликоптери и дори сателити, с които бяха извършени прецизни огледи на много от алпийските проходи между Южна Франция и Италия. Надяваха се да открият един особено ценен артефакт, споменат в пергамента.
