Читать онлайн «Ловецът на хвърчила»
Автор Халед Хоссейни
Annotation
Разтърсващият роман на родения в Кабул имигрант Халед Хосейни пожъна небивал успех и възхищение в САЩ и по света. Преплел американската мечта и афганистанските кошмари, той е притча за достойнството и приятелството, за страха и вината, чиито герои са белязани от бащините си грехове, собствените си предателства и трагичната участ на своя народ.
Кабул през 70-те години на XX в.
Дванайсетгодишният Амир, останал сирак при раждането си, жадува за одобрението на своя суров баща и се надява да го получи, като спечели прочутия градски турнир — бой с хвърчила. За да е пълен триумфът му, Амир трябва да занесе у дома последното прекършено от него хвърчило. Приятелят му Хасан, син на слугата в техния дом, е най-добрият ловец на хвърчила. Амир побеждава, но никой не подозира каква цена трябва да платят и двамата, единият — жертва на жестоко насилие, другият — безмълвен наблюдател, чието малодушие ще го измъчва и ожесточава.
Калифорния през 2001 г.
Амир е известен писател, женен е, и макар да описва родината си в своите романи, не я е виждал вече четвърт век. Но един телефонен разговор става причина да се върне там и да потърси онова, което не може да му даде Новият свят — изкуплението.
Халед Хосейни
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
info
notes
1
2
3
Халед Хосейни
Ловецът на хвърчила
Тази книга е посветена на Харис и Фарах, които са светлината на очите ми, и на децата на Афганистан.
1
Станах това, което съм днес, на дванайсетгодишна възраст, в един студен и навъсен ден през зимата на 1975 г. Помня точния миг — как клечах зад порутената кирпичена стена и надничах към уличката край замръзналата река. Беше много отдавна, но сега знам от опит колко погрешно е твърдението, че можем да погребем миналото. Защото заровим ли го, то винаги успява да изпълзи навън. Поглеждайки назад, осъзнавам, че вече цели двайсет и шест години все надничам към онази безлюдна уличка.
Един ден миналото лято моят приятел Рахим хан ми се обади от Пакистан. Помоли ме да отида да го видя. Застанал сред кухнята със слушалката до ухото, аз знаех, че отсреща не е само Рахим хан.
Там бе собственото ми минало, пълно с неизкупени грехове. След края на разговора излязох да се поразходя край езерото Спрекълс в северния край на Голдън Гейт Парк. Слънчевите лъчи на ранния следобед искряха по водата, където плаваха десетки миниатюрни платноходки, тласкани от свежия бриз. Вдигнах очи и видях в небето да се реят две червени хвърчила с дълги сини опашки. Танцуваха високо над дърветата и вятърните мелници в западния край на парка, носеха се едно до друго като две очи, свели взор към Сан Франциско — града, който днес наричам свой дом. И изведнъж гласът на Хасан прошепна в главата ми:Седнах на пейката до една върба. Мислех си за нещо, което Рахим хан подхвърли в края на разговора, сякаш между другото:
