Читать онлайн «Да остана ли»

Автор Гейл Форман

Annotation

Разтърсващ роман за избора и за любовта, поставени на границата между живота и смъртта.

Един ден, започнал като всеки друг…

Миа има всичко: любящо семейство, прекрасен приятел, който я обожава, и бляскаво бъдеще, изпълнено с музика и с възможности за избор. Но само миг — и всичко това й е отнето. Прикована между живота и смъртта, между щастливото си минало и неизвестното бъдеще, Миа прекарва един критичен ден, в който обмисля единственото останало й решение — най-важното решение, което някога ще вземе.

Едновременно трагичен и обнадеждаващ, това е романтичен, приковаващ вниманието и облагородяващ разказ за спомените, музиката, живота, смъртта и любовта.

„Красив роман. “ в. „Лос Анджелис Таймс“

„Затрогващ роман… напомнящ за «Очи от рая» на Алис Сиболд. Форман умело създава запомнящи се герои и подръпва струните на сърцето, докато ние отгръщаме страница след страница и си изплакваме очите. “ в. „Бъфало Нюс“

„Трогателна и прекрасно написана… Внимание: Книгата несъмнено ще ви разплаче!“ в. „Сан Хосе Мъркюри Нюс“

„Тази книга разказва история, която не бива да пропускате, история за любов, приятелство, семейство, загуба, контрол и умението да се справиш. “ сп. „Джъстин“

Гейл Форман

7,09 ч.

8,17 ч.

9,23 ч.

10,12 ч.

12,19 ч.

15,47 ч.

16,39 ч.

16,47 ч.

17,40 ч.

19,13 ч.

20,12 ч.

21,06 ч.

22,40 ч.

2,48 ч.

4:57 ч.

5,42 ч.

7,16 ч.

Благодарности

Нещо повече за книгата „Да остана ли?“

Действителната история

Въпроси към авторката

info

notes

1

2

3

4

5

6

Гейл Форман

Да остана ли

На Ник

Напълно… Завинаги.

7,09 ч.

Всички мислят, че се случи заради снега. И в известен смисъл може би е вярно.

Когато се събудих сутринта, моравата пред къщата се оказа под тънка бяла покривка — едва два сантиметра и половина, но в тази част на Орегон само да ръсне снежец, и животът замира, докато единственият снегорин в окръга почисти пътищата. Всъщност от небето се сипе течна вода — кап, кап, кап, — а не замръзнала.

Наваляло е достатъчно, за да не ходим на училище. Малкото ми братче Теди надава боен вик, когато по радиото на мама с АМ обхват съобщават, че учебните занятия са временно прекратени.

— Снежна ваканция! — провиква се то.  — Татко, хайде да направим снежен човек.

Татко се усмихва и потупва лулата си. Започна да пуши неотдавна като част от цялостното си преобразяване в ретро стил от 50-те години в дух „татко знае най-добре“. Освен това носи папийонки. Така и не мога да разбера дали цялата тази работа е изявителна, или язвителна: дали така татко заявява, че преди е бил пънкар, но вече е прогимназиален учител по английски, или всъщност фактът, че е станал учител, е предизвикал неговото връщане към миналото. Обаче ароматът на тютюна за лула ми харесва. Сладникав и пушечен, напомня ми за зима и печки с дърва…

— Може да направиш един храбър опит — казва татко на Теди, — обаче снегът почти не се задържа на пътя. Май ще е по-добре да се спреш на снежна амеба.

Личи си, че татко е доволен. Тънката снежна покривка означава, че всички училища в окръга ще бъдат затворени, включително моята гимназия и неговата прогимназия, следователно и той ще има неочакван почивен ден. Мама, която работи за туристическа агенция в града, изключва радиото и си налива втора чаша кафе.