Читать онлайн «Хаос»
Автор Джек Дю Брул
Annotation
Взривна смес от история, екзотика и безпрецедентно действие. „Хаос“ експлодира от страниците и достига кулминацията си в сърцето на археологическо съкровище, заровено под пясъците на Египет.
Следвайки хитро поставени улики, Мърсър трябва да разсъждава като един от най-опасните терористи в света в най-зрелищното приключение в кариерата си, което ще остави град в развалини и ще разкрие истината за една от най-големите трагедии в историята на XX век и тайната на легенда отпреди три хиляди години.
Джак Дю Брул е автор на много трилъри.
В сътрудничество с Клайв Къслър написа бестселъра „Досиетата «Орегон»“ и предстоящата за публикуване „Брегът на скелетите“. Завършил е Уестминстър Скул и има научна степен по международни отношения от университета „Джордж Вашингтон“. Живее във Върмонт със съпругата си Деби.
Джак Дю Брул
Май, 1937 година
Централноафриканската република. В днешно време
Централноафриканската република
Арлингтън, Вирджиния
Ню Йорк
Атлантик Сити, Ню Джързи
Атлантик Сити, Ню Джързи
Атлантик Сити, Ню Джързи
Арлингтън, Вирджиния
Арлингтън, Вирджиния
Бъфало, Ню Йорк
Река Ниагара, Ню Йорк
Арлингтън, Вирджиния
Самара, Русия
Южна Русия
Централноафриканската република
Мина „Самарская“, Южна Русия
Новоросийск, Русия
Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия
Арлингтън, Вирджиния
Асуан, Египет
Язовир „Насър“, Египет
Арлингтън, Вирджиния
ПОСЛЕПИС
Бележка на автора
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
Джак Дю Брул
Хаос
На миньорите, върху чийто гръб е изградена цивилизацията
Май, 1937 година
Лудият, сам в каютата си, се поклащаше напред-назад на тясната койка. Очите му бяха втренчени в матовия блясък на личния му сейф. Побиваха го ту горещи, ту ледени тръпки. Не съзнаваше, че големият въздушен кораб се носи над Атлантическия океан, не чуваше бръмченето на четирите двигателя, които въртяха грамадните перки, и не знаеше за зрелищните услуги, предлагани от екипажа, нито дали е ден или нощ. Изцяло се беше съсредоточил върху малкия сейф.
Откакто напусна Европа, се осмеляваше да излиза от каютата си само късно през нощта, за да използва една от общите тоалетни. Дори по време на тези тайни набези бързаше да се върне в стаята си, щом чуеше, че други пътници или екипажът се размърдват. В първата нощ на пътуването и на следващия ден стюардът почука на вратата му, попита го дали се нуждае от нещо и му предложи солени бисквити, за да успокои стомаха си, ако се чувства зле от движението на дирижабъла.
Пътникът отказа всичко, опитваше се да се държи учтиво. Но когато на втория ден стюардът дойде отново и го попита дали иска да му поднесе вечерята в каютата, мъжът изпадна в ярост и наруга безобидното момче на смесица от английски, гръцки и един африкански диалект, който беше понаучил последните месеци.Докато третият ден преваляше в облачна вечер, контролът върху разсъдъка му отслабна още повече, но му беше безразлично. Вече беше близо до родината си. Оставаха часове, а не дни или седмици. Беше победил всички. Сам.
Каютата му беше вътрешна и нямаше прозорец. Над малкото бюро беше закована лампа, декоративни абажури осветяваха койките. Всичко беше направено от лъскав алуминий. В метала бяха пробити дупки и придаваха на каютата футуристичен вид, сякаш се намираше в космически кораб от романите на Верн и Уелс. Сейфът беше в единствения свободен ъгъл — когато го сложи там, стюардът зачака за бакшиш, какъвто пътникът не можеше да си позволи. Въпреки че цепелинът беше само с половината си капацитет на първия си за сезона полет, билетите бяха най-скъпите за трансатлантическо пътуване.
