Читать онлайн «Винаги в същия ден»
Автор Дэвид Николс
Annotation
Двайсет години, двама души, един ден…
15 юли 1988 г. Ема и Декстър прекарват заедно нощта след дипломирането си. Двамата са убедени, че няма да се срещнат отново.
Но къде ще бъдат точно в този ден следващата година? А година по-късно? А всяка година след това?
Съдбата преплита житейските им пътища, изпълнени с успехи и провали, излъгани надежди и неочаквани радости. Ема пропилява писателския си талант, докато работи като сервитьорка и живее с неподходящ мъж. Декстър обикаля света, става телевизионен водещ и се отдава на флиртове и купони. През годините тяхното странно приятелство — любов, остава единствената константа в живота им.
Проникновено, очарователно и остроумно, Дейвид Никълс проследява две десетилетия от живота на Декстър и Ема винаги в същия ден — 15 юли!
Обявена от читателите и критиката за една от най-забележителните книги на 2010 г. , „Винаги в същия ден“ предизвика фурор във Великобритания, Франция, САЩ и Германия.
Дейвид Никълс
Първа част
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Втора част
Шеста глава
Седма глава
Осма глава
Девета глава
Трета част
Десета глава
Единайсета глава
Дванайсета глава
Тринайсета глава
Четиринайсета глава
Петнайсета глава
Четвърта част
Шестнайсета глава
Седемнайсета глава
Осемнайсета глава
Пета част
Деветнайсета глава
Двайсета глава
Двайсет и първа глава
Двайсет и втора глава
Двайсет и трета глава
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
Дейвид Никълс
Винаги в същия ден
На Макс и Роуми, когато пораснат.
И на Хана — както винаги.
„Какво са дните?
В тях живеем. Идват, будят ни.
Отново и отново.
Те са, за да сме щастливи в тях.
Само в тях живеем.
Е, накрая, за да разрешат въпроса,
идват лекар и свещеник
и развяват дълги роби
над полята. “
Първа част
1988–1992
Началото на двайсетте
„Този ден бе за мене паметен, защото дълбоко ме промени. Но така се случва във всеки живот.
Представете си, че от кой да е живот бъде заличен някой ден, и помислете колко различна посока би поел той. Оставете за миг книгата, читателю, и помислете за дългата, желязна или златна, трънена или цветна верига, която никога не би ви обвързала, ако първото й звено не е било изковано в някой паметен за вас ден. “Първа глава
Бъдещето
— Най-важното, предполагам, е да наклониш везните — каза тя. — Наистина да промениш нещо.
— Да промениш света?
— Не целият свят. Само светът край теб.
Полежаха мълчаливо с преплетени върху единичното легло тела и после се разсмяха и двамата с дрезгави предутринни гласове.
— Не мога да повярвам, че го казах — простена тя. — Доста изтъркано звучи, нали?
— Малко изтъркано.
— Опитвам се да те вдъхновя! Да подготвя мизерната ти душа за великото приключение, което те очаква. — Тя обърна лице към него. — Не че ти е необходимо. Бъдещето ти, предполагам, е спретнато очертано до последния щрих. От извора до устието.
— Едва ли.
— Какво тогава смяташ да правиш? Какъв е големият ти план?
— Е, родителите ми ще дойдат да ми съберат багажа, ще го вземат, после ще прекарам ден-два в апартамента им в Лондон, ще се видя с приятели. След това Франция…
