Читать онлайн «Томек при изворите на Амазонка»
Автор Альфред Шклярский
Алфред Шклярски
Пролог
I
II
III
IV
V
VI
VII
VIII
IX
X
XI
XII
XIII
XIV
XV
XVI
XVII
XVIII
XIX
XX
XXI
Заключение
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68
69
70
71
72
73
74
75
76
77
78
79
80
81
82
83
84
85
86
87
88
89
90
91
92
93
94
95
96
97
98
99
100
101
102
103
104
105
106
107
108
109
110
111
112
113
114
115
116
117
118
119
120
121
122
123
Алфред Шклярски
Томек при изворите на Амазонка
Пролог
Нападение в зори
Над Северозападна Бразилия, близо до мястото, където се пресичат границите й с Перу и Колумбия, черни, тежки облаци преждевременно закриха залязващото слънце. Едри капки дъжд зашумоляха в гъсталака на амазонската селва1. В същия миг изведнъж секна монотонното бръмчене на цикадите2 и щурците, замря предвечерната гълчава на папагалите. Внезапен вихър разлюля короните на дърветата, раздърпа лианите, които висяха като гирлянди.
В лагера на събирачите на каучук3, построен недалеч от брега на река Путумайо4, настъпи трескава суетня. На бърза ръка укрепваха колибите за живеене, прибираха сечивата, та идещата буря да не причини прекалено големи щети.
Суматохата в лагера и дъждът, който вече силно чукаше по покрива от листа, прекъснаха дрямката на един строен младеж, легнал на дървения нар. Той тежко се привдигна на лакът. В стаята беше сумрачно; погледна през отвора на вратата, закрит с гъста телена мрежа — навън също се беше здрачило.
Джон Никсън, защото така се казваше този млад мъж, отгърна с ръка мрежата против москити, окачена над нара, и стана от леглото. С несигурна крачка отиде до прага и отвори мрежестата врата. Първо погледна към бараката, в която се складираше събраният каучук. Вратата беше затворена. Полуголи индианци мълчаливо се суетяха около колибите, в които сигурно вече се бяха скрили от бурята техните жени и деца.
— Аукони! — извика Джон Никсън с леко прехрипнал глас.
— Сим, сеньор!5 — отговори индианецът и се запътя към къщата.
— Къде са капангашите6? — попита Никсън.
— Вечерят в бараката — обясни индианецът.
Никсън ядосано сви вежди. На платените надзиратели можеше да се разчита само когато самите те усещаха камшика над главата си. След малко пак попита:
— Върнаха ли се от селвата всичките серингейроши7? Идва буря!…
— Върнаха се, каучукът е прибран в склада — отговори Аукони, който ръководеше група индианци от племето субео, събиращи каучуков сок за компанията „Никсън — Рио Путумайо“.
— Раздаде ли храна на всички?
— Сим, сеньор, ей сега ще наредя и на вас да ви донесат вечерята — отговори Аукони.
— По дяволите яденето! — изведнъж избухна Никсън. — Не съм гладен! Върви си!
По лицето на индианеца, изразяващо каменно спокойствие, не трепна нито един мускул, само очите му незабелязано огледаха началника. Позна, че белият пак е пил. Помисли малко и прошепна:
— Сеньор Уилсън замина, лошите хора са близо, не пий повече!
Но белият не чу предупреждението, защото яркозелен металически блясък проряза от край до край черното небе и мощна гръмотевица заглуши доброжелателните думи. Над джунглата се изви вихър, посипаха се листа и откършени клони. Скоро бурята се развилия с пълна сила.
