Читать онлайн «Бай Ганьо»
Автор Алеко Константинов
Annotation
Ганьо Сомов, Ганьо Балкански или Бай Ганьо е литературен герой на Алеко Константинов и главно действащо лице в неговата поредица сатирични фейлетони.
Първата част, „Бай Ганьо тръгна по Европа“, е обединена около обща нишка на повествованието — пътуването на героя из различни градове на Европа и сравнението между европейските и българските (повлияни от Ориента) нрави. Втората част използва вече изградения герой за осмиване на злободневни теми от политическия живот на България в края на XIX век.
Поради голямата и неувяхваща известност на литературния герой, името „Бай Ганьо“ става нарицателно за българин със слабо или силно изразени отрицателни черти в народното творчество на XX век. Във втората половина на XX век се появява и производен нему герой, инженер Ганев (инженер Балкански).
Алеко Константинов
Бай Ганьо тръгна по Европа
Начало
I. Бай Ганьо пътува
II. Бай Ганьо в операта
III. Бай Ганьо в банята
IV. Бай Ганьо в Дрезден
V. Бай Ганьо на изложението в Прага
VI. Бай Ганьо у Иречека
VII. Бай Ганьо на гости
VIII. Бай Ганьо в Швейцария
IX. Бай Ганьо в Русия
Бай Ганьо се върна от Европа
Бай Ганьо прави избори
Бай Ганьо журналист
Бай Ганьо в двореца
Бай Ганьо в депутацията
Бай Ганьо и опозиция — ама де-де
Дружество „Въздържание“
Писмо от бай Ганя до Константина Величкова
Из кореспонденцията на бай Ганьо Балкански
info
notes
1
Алеко Константинов
Бай Ганьо
Бай Ганьо тръгна по Европа
Начало
Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия — и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.
— — — — — — —
— Хайде всеки от нас да разкаже нещо за бай Ганя. — Хайде — извикаха всички. — Аз ще разкажа. — Чакайте, аз зная повече… — Не, аз, ти нищо не знаеш.
Дигна се глъчка. Най-сетне се съгласихме да почне Стати. И той почна.
I. Бай Ганьо пътува
Тренът ни влезе под огромния свод на пещенската гара. Ний с бай Ганя влязохме в бюфета. Като знаех, че тук ще се бавим цял час, аз преспокойно се разположих при една маса и си поръчах закуска и пиво. Наоколо ми свят — гъмжило! Па и хубав свят. Маджарите, знайте, не са ми твърде по сърце, ама, виж, маджарките — против тях нямам нищо. Залисан в шума, не забележих кога бай Ганьо изфирясал от ресторана заедно с дисагите си. Де бай Ганя? Чашата му празна. Огледах се наоколо, подирих с очи из целия ресторант — няма го. Излязох вън — на перона, — бре тук бай Ганьо, там бай Ганьо — няма! Чудна работа! Помислих, че е отишъл във вагона да прегледа да не е отпънал някой килимчето му.
Върнах се пак в ресторана. Има още половин час и повече до тръгването на трена. Пия си пиво и зяпам. Портиерът след всеки пет минути удря звънеца и равнодушно, с един ленив глас съобщава направлението на треновете:
